Bana ne yaptin [Bulgarian translation]

(Днес е ден Никой, аз нямам име. Хиляди черни пеперуди разперват криле вътре в мен. Разпръснати са като листа от вятъра. Сърцето ми е на далечно място. Сърцето ми е изчезнало.)

Безшумни, уморени, натежали, клепачите ми се затварят отново... Отново...

(Сякаш ръцете ми могат да докоснат тъмнината.)

Порутени, разнебитени, стените на този град една по една се стоварват върху мен отново...

(Чувам само гласове..)

Отново...

(Шум от стъпки отдалеч)

Докато ято птици напуска този град, сякаш оставя след себе си бедни и сиротни деца, отново...

(Мълча.)

Отново...

(Тишината е режеща...)

И докато есента потайно се приближава, след нея самотата като куче ме дебне зад гърба, отново...

(Чакам)

Отново...

(Чакането е режещо)

Думите винаги са лъжа! Забравете клетвите!

Сбогуването удря като безпричинен шамар отново...

(Трябва да си тръгна от тук)

Лицето ми...

Песните са лъжа! Забравете онова, което чухте!

Една история се люшка в ръцете на вятъра отново...

(Трябва да забравя всичко)

Отново!

Срязах! Пролях! Тези мръсни, черни лъжи, които текат с кръвта по вените ми!

(Китките не ме болят)

Не стана!

(Изобщо не ме боли)

Изтрих! Извадих! Остъргах ги от лицето си, онези издълбани дълбоко черни писания !

(Ръцете и дланите не ме болят)

Не стана !

(Нищо не ме боли)

Хвърлих се ! Заплюх всички всички остри и болезнени спомени, останали вътре в мен от теб !

(Кожата не боли и не боли)

Не стана !

(Докоснатите от теб места)

Повърна! Многократно заших всички болезнени рани, които отвори с малките си ръце !

(Не ме боли вече сърцето)

Не стана !

(Сърцето ми)

Какво направи с мен... Какво направи... Какво направи...

Какво направи, дете !

(Просто стоях безмълвно и така наблюдавах в ръцете на един ангел белезите, причинени от ръцете ми.)

Защо го направи... Защо го направи... Защо го направи, ах, дете !

(Просто стоях безмълвно и така наблюдавах разглобяването на съдбата ми в ръцете на един ангел.)

Какво направи с мен... Какво направи... Какво направи...

Какво направи, дете !

(Просто исках да стоя безмълвно и да наблюдавам сърцето си в ръцете на един ангел.)

Защо го направи... Защо го направи... Защо го направи, ах, дете !

(Просто исках да стоя безмълвно и да наблюдавам, просто да обичам един ангел.)

Не мога да виждам, не мога да чувам, не мога да докосвам вече, дете !

(Сякаш винаги нещо липсва и сякаш винаги нещо е на половина и сякаш винаги нещо вече го няма.)

Не мога да ти разкажа, не мога да ти разкажа, вече не мога да плача, дете !

(Нито светлина, нито песен има вече по улиците на този град изгубен.)

Не вярвам, не вярвам, вече не мога да вярвам, дете !

(Нито име има по стените, нито изречение, което да се прочете.)

Не знам, не знам, вече не мога да обичам, дете !

(Просто стоях безмълвно и така наблюдавах как умирам в ръцете на един ангел.)

Нито дъжд, нито сняг, нито удрящ ме в лицето вятър, есента, която ми причинява болка, все още не е преминала, дете !

(Толкова си бяло)

Не те изтри, дете !

(Беше толкова синьо)

Този пожар, започнал от искра от разпръскващите ти пламъци мигли, все още не е потушен, дете!

(Беше толкова красив и толкова...)

Не може да бъде потушен, дете !

(Толкова невинен, но...)

В този опустошен град, тази пагубна история все още не е свършила!

Не е свършила, не е свършила, не е свършила, дете!

(Толкова грешна, толкова...)

Не е свършила, дете !

(Толкова е грешна, че и толкова...)

Тези жалки песни, тези жалки молитви не те върнаха, не те върнаха, не те върнаха обратно, дете!

(И така дете)

Не се върна, дете!

(Сърцето ми...)

Какво направи с мен... Какво направи... Какво направи... Какво направи, дете !

(Всичко синьо сега е мръсно е всичко бяло е засрамено и само спи)

Защо го направи... Защо го направи... Защо го направи... Защо го направи, дете !?

(Искам да спя...)

• Artist:Cem Adrian
• Album:Kayip cocuk masalari