Изворче мое… [Izvorče moe…] lyrics
Изворче мое… [Izvorče moe…] lyrics
Ти ми каза:
– Обичам природата.
Ти ми каза:
– Копнея за природата.
Ти ми каза:
– Води ме в природата!
Господи,
какво не бих дал,
за да бъда с природата вечно!
А то значи
да бъда със тебе.
Аз извора чист обожавам,
водата, бълбукаща влюбено.
Аз тревицата мека прегръщам,
целувам ѝ устните тичинки.
Аз бягам след облака сребърен,
сълзите му в длани събирам…
Ти –
изворче мое бълбукащо,
тревица дъхтяща под мене,
сълза върху моята риза…
Бъди ми,
бъди ми ти всичко!
*
Ти ми каза:
– Да живеем с природата,
като птиците да живеем!
Да лягаме вечер с тревите,
с тревите да се изправяме
под мури и папрати диви…
Ти –
муричка моя трептяща,
милвана денем от слънце,
копнееща нощем за ласка…
Ти си лудо, мое момиче!
И хиляди пъти си права.
*
Ние не сме свръхчовеци,
нито божествени гении.
А гениите са също
от плът
и от кръв сътворени.
Ние със теб сме връстници
на сезони,
пространства,
открития.
Ние със тебе се сливаме
с въздуха,
слизащ от Витоша,
и със вълната край Камчия.
С вятъра ние се сливаме,
с тихия дъжд,
синевата.
Снежинки поглъщаме ние,
газим
води заледени.
Умираме ние наесен
и раждаме се повторно
с ледовете гърмящи
и пъпките на чинара…
Ние –
мезони
от общата
всеобхватна материя.
*
Ти ми каза:
– Ние сме всичко –
топлия бриз на Созопол,
мурите ласкави в Пирина
и залеза нежен,
и изгрева…
Ние сме всичко със тебе.
Две птици в гората сме ние.
Глухарчета две и снежинки…
Да, ние сме всичко със тебе –
земя,
зажадняла за семе
и страстен вик на елени…
*
Човеко,
ти, който поникваш
от дъх на вода
и на билки,
ти, който
на майчино мляко
мириса
носиш до гроба –
усещаш ли тоя неистов,
несекващ
вик
на кръвта ни?
Човеко,
приятелю мой!…
*
Ти ми каза:
– Така ще е вечно,
додето сме живи със тебе.
Ще мръзнат дърветата
зиме,
ще зеленеят
напролет
и пак ще умират наесен.
Ние ще бъдем със тебе
две неотлъчни дървета,
един за друг приковани
ние ще бъдем със тебе…
*
Ти –
изворче мое бълбукащо,
тревица дъхтяща под мене,
сълза върху моята риза…
- Artist:Vladimir Golev