Клинична пътека [Klinichna pǎteka] [Transliteration]

[DarkSide]

С тоя рап ти сриваме тотално имунната система,

Диагнозата е кофти, бате, тежка ментална увреда,

Рецептите са изписани, а пък болните ги нема,

Да се действа бързо, няма друго решение на проблема,

Импеца, DarkSide и Секта ръководим тая катедра.

Лечението е дълго, консултацията е платена,

Следваме сърдечния импулс, а не-Хипократова клетва,

Слушай к‘во ти казва душата и просто усети момента,

Късам на парчета глупостта и я слагам на кантар,

Мерим качество, а не количество, знанието е наш олтар.

К‘во? Мислиш, че за друго сме се събрали?

Не бе, преглеждаме зависимите за душевни травми.

Разбрах, че зор било да докопате едни награди,

Пускам ви под карантина, щот‘ пренасяте зарази.

Истината изплува над фамозно фалшивите украси,

Кибици и зяпачи стават критици и разбирачи. (Да бе)

Спешно хоспитализиране, мозъчен преглед,

Операционна намеса – излишните части ще се режат.

Не съдя по физиономии, гледам действията,

Не се водя по разговори, лирическа е дисекцията.

Дълбоко в сърцето, точно там е инфекцията,

Губите същността си и после вече са ясни последствията.

Аз се върнах от място с двуличие пропито,

Надвих дявола в себе си и прекарах всичко през сито.

Да сте си взели поука, докато не изключа rec-а

И не се връщайте тука по тая клинична пътека.

[Припев]

Тук е психодиспансера – премахваме с рап твойта умствена бариера

И да бегаш – щ‘та прибера – ръкавите са вързани в стаята с дунапрена

Мисловно вливаме на фена – рапиране на вена, носната смена,

Кажи к‘ъв ти е проблема – не пипай, само слушай, щото т‘ва вече го нема.

[Секта]

Добре дошли в клиниката, вливаме глюкоза венозно,

Тук задоволяваме нужди далеч от мисленето плоско,

Напоследък на БГ сцената е грозно – 359hiphop ли бе, бате – Аре малко по-сериозно!

И относно нашата клиника за пациенти, приемаме абстинентни, връщайки старите ленти,

Ползваме нови патенти, ебем ти и продуценти,

Не щеме некви проценти, далеч сме от техните сценки.

Без монетки, ефенди, с рими ефектни успяваме,

Не лекуваме заразата, а я разпространяваме,

Издаваме тайните на живото предаване,

Предаваме начина, по който се изразяваме,

Прилагаме лечение за зависими от рап, с изречения изписани от нас.

Питам всички ли са в час? Всеки ум отново е в транс,

Щом сме пуснали лечението със сънотворен газ.

Хванах бяс от тоя fashion брилянтин.

Ако рапа се поболее, споко менче, ше го спасим.

Бегай с тоя смешен кокаин, дето е мешан с аспирин,

Носиме течен допамин за всеки изнежен господин,

Постилат ни червен килим, ми.. немаше нужда,

Любовта ви е чужда, картината – една и съща,

Направо ми се повръща, мисълта ни е могъща

И поглъща ума, който още не се събужда.

[Припев]

Тук е психодиспансера – премахваме с рап твойта умствена бариера

И да бегаш – щ‘та прибера – ръкавите са вързани в стаята с дунапрена

Мисловно вливаме на фена – рапиране на вена, носната смена,

Кажи к‘ъв ти е проблема – не пипай, само слушай, щото т‘ва вече го нема.

[IMP]

Ти слушаш историята на мойта равносметка,

Живота на ума в усмирителната жилетка,

С таблетка под езика, пълен пепелника,

Размисли в клетка на пациента върху бийта,

Психиката прожектира панически атаки,

Личността се бори между изкривени възприятия.

Съдбата ни е в папки, само доктора се сменя,

Но никой няма лечение за тая епидемия.

Реших да поема еднолична инициатива

И да окажа съпротива, докато разума си отива.

Говорех с надеждата, тя ми каза „Няма смисъл“,

Питах и късмета, който вече го бях отписал.

Сам в стаята, светлината през ключалката,

Освети бюрото ми, листа и химикалката

И почнах да изписвам думи в дълги изречения,

Обелих си очите в халюцинации и видения,

Объркани представи, аморални възприятия,

Изкуствена храна, изкуствена симпатия,

Изкуствени думи, изкуствени понятия,

Изкуство е да провокираш мисъл в апатия.

Гледам в огледалото, момченцето го няма,

Бръчки под очите подчертават оня пламък, който

Топлеше тогава най-смелите желания.

Аз ли съм избрания да изтърпи тия страдания?

Не успях да се науча да използвам лицемерието,

За да печеля с лъжи на другите доверието.

Не се научих нито да използвам хората,

И ако наивността ми е първата грешка, това ми е втората.

Видях страха как лази им под кожата,

Изкуствени персони определят к‘ва е модата.

И ако и ти се чувстваш странно, нежелан и оголен,

Значи за новия ред, си с етикет „Душевно болен“.

• Artist:Secta