Тук е така [Tuk e taka] [Transliteration]

Секта:

Тук е така – мълчиш, гледаш тъпо и без много въпроси,

За жалост всеки е на принципа „болен здрав носи“,

Ходи да проси от този и онзи да кози,

а децата му са голи боси, онкоболни херцози на огромни дози.

Знам нищо не е идеално,

визирам „Аз съм българче“, колкото и да е банално.

Промяната идва спонтанно,

по-вероятно е да умреш гладен, отколкото да живееш нормално.

К‘во значи нормално за теб? Щот‘ май съм пас.

Квартира, ток, вода, храна и някоя друга бира в Jazzmatazz,

Лазя направен пак в ранен час, прибирам се гладен в нас

Има един буркан със мас, мухлясал хляб и стар колбас.

Не знам за вас, но аз съм в транс и няма да ви дам аванс.

Животът ти придобива кафяв нюанс, глупако Ханс,

Стария абстрактен музикант – желание, старание, послание, потенциал и талант.

Държавата спира развитието, кой ти каза бе глупак?

Където и да бях, щях да съм постигнал желания резултат.

Но се съобразявам с тях, за да оцелявам в свят,

В който сякаш сам съм си враг в една коварна партия шах.

Разбрах как се изразявам в такт именно правейки рап,

Показвайки как името се слави с факт.

Управлявани от закони и манипулация,

далеч от най-жалкия стереотип за цивилизована нация.

Виждам новата генерация,

Като мини социум от намръщени физиономии в карцера.

Атила:

Виждам новата генерация,

Като мини социум от намръщени физиономии в карцера.

По всичко личи, че бъдещето е на карта,

Горчи ми всяка хапка, отдавна стои на рафта.

Шапка пред мен на централен булевард,

Всеки лев спечелен ден в обсадата на Ленинград.

По всичко личи, че бъдещето е на карта,

Залагам всеки ден, но не обичам хазарта.

Вдигам глава на централен булевард,

Нямам скъпа цена, но имам висок стандарт.

Не съм гладен и бездомен, но различно е нататък,

Скоростта на светлината наближи ли трийсетака.

В тази възраст много любими в БГ замръзват,

Нужно е повече за лайф и не говоря за въздух.

Главата в пясък-щраус, Галена - балкански баунс,

Не си на запад, фъстък, даже кючека да е туърк,

Бюджета ми прави фрък в магазин на Рандеву,

Всеки щанд се целят в мен, сякаш съм антилопа гну.

Вдигам кръвно бясно в артерия, удар в слепоочията,

Дълго с малко батерия, аз съм набор на Нокиа,

Джоб клаустрофобия, бюджета ми за месеца -

сложен като чертеж на Топлофикация в Швеция.

Не, нямам амнезия, 8 албума за 10 години,

Висшо образование Кино, станал съм ходещо шоу светлинно,

Но в общество пасивно с мутренски конструкции,

Знаем как се вдигат само кухненски революции.

По всичко личи, че бъдещето е на карта,

Горчи ми всяка хапка, отдавна стои на рафта.

Шапка пред мен на централен булевард,

Всеки лев спечелен ден в обсадата на Ленинград.

По всичко личи, че бъдещето е на карта,

Залагам всеки ден, но не обичам хазарта.

Вдигам глава на централен булевард,

Нямам скъпа цена, но имам висок стандарт.

• Artist:Secta