Възмут [Vǎzmut] [Transliteration]

Днешно време е ташак,

Ма винаги може да стане по-кофти.

Гризящи нокти с моите хора,

Газим из калните локви

Гоним съдбата, често ни изпреварва със стотни,

Умираме от глад и студ, но рапът ни храни и топли.

Изтървани животни в панелената джунгла скитащи,

Деца на улицата, но пък адекватно мислещи.

Вдъхновени от мизерия, грозна реалност описващи,

Още в зародиш на израстването си като личности.

До ся видяното ни се струваше доста,

Сякаш вече усещахме как улицата ни докосва.

Знаехме точно к'во искаме и колко ще ни коства,

Вместо да се откажем, предпочитахме да се хвърлим през моста.

С една единствена цел - да докажем, че важим.

Има ли желание има и начин

Връщаш се назад, но сандъка със спомени е прашен,

Думите ни са цветове, а пейзажа е прозрачен

Дано разбирате к'во искаме да кажем,

Живота ни е филм, и не е късометражен.

До кости уплашен, уж трябва да съм безстрашен

Но отново погледа мрачен, в мене вторачен.

Кой бил важен, кой бил мазен,

За момента мисля как стомаха ми да не е празен.

Душевно газен, ежедневно мразен,

Но въпреки това крещя "светът е прекрасен".

От пишлеме ме учат, че живота е една огромна гавра,

Зат'ва от малък приемам всичко на шега.

Знам, че всеки път няма никой точно когато ти трябва,

Имаш ли нужда, брат, подавам ти ръка (x2)

Крайно възмутен съм от т'ва което се случва напоследък-

Липсата на напредък и начина, по който ме гледат.

Замисли се копеле, по къв начин живея,

Докато моите хора се чудят какво да вечерят.

Същите тия пичаци биха те пръснали братчед,

Т'ва щот са гладни, не мисли че ще дънят за кеф.

В бг единствения начин да изпъкнеш е с лев,

Казват че мъжете не плачат, е аз се спуквам от рев.

На ти един глупав съвет, ако търсиш групов респект,

Първо издай продукция после се мисли за супер експерт.

И без т'ва в тоя псевдо социум си заплаха за нормалните,

Правя музика за бедни в квартала на богатите.

Как се излагате за кинти, сте готови на всичко,

Те ня ти помогнат да израстнеш като стойностна личност.

Да верно е, мое съм дришльо, ма дришльо с достойнство,

Ти свършваш прост и излишен с посттравматично разстройство.

Доста иронично ли, момко, стига си зяпал.

Правя рап за да не полудея и може би да вразумя някой набор

Кой гледал, кой лапал, кой цакал

И за да видя как деградирате, не е нужно да съм анализатор.

От пишлеме ме учат, че живота е една огромна гавра,

Зат'ва от малък приемам всичко на шега.

Знам, че всеки път няма никой точно когато ти трябва

Имаш ли нужда, брат, подавам ти ръка. (x2)

От пишлеме ме учат, че животът е една огромна гавра

Знам, че всеки път няма никой точно когато ти трябва. (x2)

• Artist:Secta